„Молете се за нас“: Очевидци разкриват първите улики за изчезнала лодка с до 200 бежанци рохинги
Това е история за две лодки в беда в морето: Едната е спасена , другият изчезна
От KRISTEN GELINEAU Associated Press, EDNA TARIGAN Associated Press и REZA SAIFULLAH Associated Press 22 декември 2023 г., 23:14PIDIE, Индонезия -- Писъците се чуха скоро след като болната лодка се появи в полезрението. На борда имаше бебета и деца, заедно с майки и бащи, които молеха да бъдат спасени.
Пътниците бяха етнически мюсюлмани рохинги, които бяха избягали от нарастващото насилие на банди и ширещия се глад в бежанските лагери в Бангладеш, само за да се окажат по течението със счупен двигател на Андаманско море. За момент изглежда, че тяхното спасение е пристигнало под формата на друга лодка, превозваща бежанци от рохингия, която е спряла до тях.
Но онези на борда на другата лодка — самата тя беше претоварена и започваше да тече — знаеха, че ако допуснат бедстващите пътници на кораба си, той ще потъне и всички ще умрат .
Те искаха да помогнат, но искаха и да живеят.
От ноември повече над 1500 бежанци рохинги, бягащи от Бангладеш с лодка, са акостирали в северната индонезийска провинция Ачех - три четвърти от тях са жени и деца. В четвъртък индонезийските власти забелязаха още пет лодки, които се приближаваха до брега на Ачех.
С толкова много рохинги, които се опитваха да преминат през последните седмици, никой не знае колко лодки не успяха , и колко хора са загинали.
Този разказ за две лодки беше разказан на Асошиейтед прес от петима оцелели от кораба, който стигна до брега. Той дава първите улики за съдбата на лодката, превозваща до 200 бежанци от рохингия, която изчезна преди седмици.
На 2 декември агенцията на ООН за бежанците, ВКБООН, изпрати спешно съобщение за двете бедстващи лодки и призова страните да ги потърсят.
Но в случая с лодката, която остава изчезнала, изглежда, че никой не е търсил.
От плаж близо до мястото, където са се олюляли на брега на 10 декември, оцелелите разказаха на AP за мъчителното си пътуване.
„Спомням си как почувствах, че заедно ще бъде завършен. Заедно щяхме да потънем. Заедно бихме се удавили“, казва 31-годишният Мухамед Джубаир, който беше сред 180-те души на лодката си, които трябваше да бъдат спасени, заедно с трите си деца, съпругата и зет си.
Историята за изчезналата лодка и нейните пътници започва по начина, по който повечето пътувания с лодка на рохингите – със сбогувания, изпълнени със сълзи в знойни приюти в лагерите в Бангладеш, където повече от 750 000 рохинги избягаха през 2017 г. след нападения от военните в родината им Мианмар.
В един от тези приюти Нур Фатима стисна 14-годишния си брат Мухамед Ансар, когато той започна да плаче.
Семейството се надяваше Ансар да получи работа в Индонезия, която да им помогне да ги издържат. Имаше малко алтернативи: Бангладеш забранява на жителите на лагера да работят, така че оцеляването им зависи от хранителните дажби, които бяха намалени тази година.
Беше 20 ноември и Ансар щеше да пътува с няколко роднини, включително 20-годишната си братовчедка Самира Хатун и нейните 3- годишен син. Когато брат й си тръгна, Фатима си каза, че други лодки са стигнали благополучно до Индонезия. Със сигурност и неговият.
На следващия ден Самира се обади на семейството на Фатима, като им каза, че са на борда на лодката. „На път сме“, каза тя. „Молете се за нас.“
Междувременно лодката, на която бяха Джубаир и семейството му, се носеше из морето.
Дни след пътуването, пътниците на лодката на Джубайр забелязаха лодката на Ансар и Самира; двигателят му беше счупен и водата се просмукваше.
Онези от лодката на Jubair се притесняваха, че ако се приближат твърде много, хората от болния кораб ще скочат на лодката им, потопявайки ги всичките, казва един от спътниците на Jubair, Rujinah, която се нарича с едно име и беше на борда с пет от децата си.
Когато лодката на Jubair наближаваше , между 20 и 30 души започнаха да се готвят да направят скока, казва Закир Хюсеин, друг пътник.
Капитанът на лодката на Jubair извика на хората на бедстващия кораб да останете на място. След това той поиска въже, за да може да завърже лодките заедно и да тегли лодката им след своята.
След като бяха завързани, лодките започнаха да се движат през водата. След това, две или три нощи по-късно, се разрази буря. Удрящите се вълни унищожават двигателя на кораба на Jubair.
Тогава пътниците от лодката на Jubair казват, че въжетата между двата кораба са били скъсани.
Jubair можеше да чуе пътниците на другата лодка да молят за живота си.
„Те плачеха и викаха силно: „Въжетата ни са скъсани! Въжетата ни са скъсани! Моля, помогнете ни!’ Но как бихме могли да помогнем?“ Джубаир казва. „Щяхме да умрем с тях.“
Другата лодка изчезна от погледа.
За дни Джубайр и неговите спътници изнемогваха в морето, без храна и вода. В крайна сметка самолет ги забеляза и пристигна кораб на ВМС, доставящ провизии. Корабът ги изтегли в индонезийски води и след това напусна, когато лодката им беше близо до сушата.
Тогава техният капитан и друг член на екипажа избягаха от кораба на рибарска лодка , казва Джубаир. Изоставените пътници насочиха очуканата си лодка до брега.
Въпреки че нямат представа какво крие бъдещето им, поне са живи. Те се надяват, че пътниците от другата лодка също са.
„Много ми е мъчно за тях, защото бяхме в същата ситуация и сега сме в безопасност, “, казва Хюсеин. „Просто се молим тази лодка да намери земя и пътниците да останат живи.“
Ан Майман, представител на ВКБООН в Индонезия, призова регионалните правителства да стартирайте търсене.
„Тук имате стотици хора, които очевидно са притеснени в най-добрия случай, а в най-лошия дори вече не са притеснени,“ Мейман каза пред АП. „Тези нации в този регион разполагат с напълно способни и снабдени с ресурси капацитети за търсене и спасяване.“
Правителствата на регионалните държави, към които АП се обърна, не отговориха искания за коментар или казаха, че не са знаели за лодката.
Междувременно познато чувство на страх се прокрадна в лагерите на Бангладеш, които миналата година скърбяха за загубата на друга лодка, превозваща 180 души, за която разследване на AP заключи, че е потънала.
Фатима се мъчи да заспи, докато чака новини за Ансар, нейния брат. По един или друг начин, казва тя, те просто искат отговори.
Една нощ, казва тя, Ансар дошъл при майка им насън и й казал, че е на остров.
Семейството вярва, че той е жив някъде.
___
Gelineau докладва от Сидни; Tarigan съобщи от Джакарта, Индонезия.
